Първа импресия: Топлина
Закапчукаха краищата на керемидите. Времето поомекна и тук-таме тревата прогони бялото от себе си. Сякаш отърси от себе си пърхота на зимата. А после стегна. И капките се превърнаха във висулки – дълги. Отначало бяха като пирони, после като носа на Пинокио, накрая станаха дълги като на копие. И островърхи като копие.
С това ледено оръжие можеш да убиеш човек. Странно е, когато си помислиш, че природата създава оръжия. Такива са само в нашите ръце.
След ден или два това копие ще напои кокичетата. Трябва му малко топлина.
Като на всяко оръжие.
Втора импресия: Северняк
Стегна яко севернякът. Задуха и помете всичко на двора. Старата прогнила лопата – защо ли още я пазя? – падна върху дървената кашпа. Тя се търкулна. Празна беше. Преди в нея садях цветя, но все изсъхваха. Не знаех кого да виня – цветята или кашпата. Затова взех компромисно решение: кашпата да я има, ала празна.
Нека си стои така – с обръчи от метални пръстени, изгниваща, сама, непълна и безпочвена. Н ...