Златка

   Животът ме срещна със Златка в ученическите ѝ години. Преподавах ѝ по български език и литература. Златка беше сираче. Майка ѝ починала година след раждането ѝ, а баща ѝ се беше оженил за друга. Мащехата не я искала и се наложило вуйчо ѝ да я отгледа. Най-напред се грижела  жена му, но тя била болна и се затруднявала. По-скоро самата тя имала необходимост от помощ.

   Златка беше наследила красотата на майка си – красива руса коса естествени къдрици, сини очи и стройна фигура. От малка започна да помага на вуйна си – пазаруваше, готвеше, чистеше и наред с това ходеше на училище. Когато почина вуйна ѝ, може да се каже, че тя стана стопанката на този дом. Дали защото от малка работеше, но всичко вършеше с лекота. Вуйчо ѝ искаше да я осинови, той нямаше деца, но баща ѝ не беше съгласен. Така неусетно минаваха годините. След завършване на гимназия си намери работа в един плетачен цех и тогава се запозна с бъдещия си съпруг. По това време харесваше друго момче, инженер, но той се ожени и тя тръгна с Минко, който се занимаваше с поддръжката на машините в цеха. Беше хубава, Минко я хареса и за няколко месеца решиха да се съберат. Направиха и сватба. Златка не беше така влюбена, както в инженера, но беше готова да е вярна на мъжа си и да направи живота му щастлив.

   След една година им се роди дъщеричка и всичко би било чудесно, ако не се започна с лъжите.  Минко взе да закъснява почти всяка вечер. Често се връщаше пиян и тогава се държеше грубо и безотговорно. Крещеше, от всичко беше недоволен. „Дали да взема детето и да се върна в къщата на вуйчо?“ – такава мисъл се въртеше в главата ѝ. Малко преди да почине, вуйчото беше прехвърлил къщата на Златка, но те живееха в апартамента на Минко. Тя не знаеше какво да прави. Мъничката ѝ дъщеричка, току-що проходила, гледаше уплашено към баща си и обикновено плачеше, когато той крещеше, а Златка не можеше да я успокои.

   Сутрин Минко беше изтрезнял, но отношението му към нея и детето  беше студено и отчуждено.

   –Как стигнахме дотук? – питаше Златка.

   –Ти си виновна! – грубо отговаряше той и излизаше навън.

   За какво беше виновна, Златка така и не разбра. Тя бе събрала пари, които изтегли, за да си купят кола. Тези пари бяха всичките ѝ спестявания.

Сложила ги беше в чекмеджето на гардероба. Бяха минали двадесет дена, а Минко все се бавеше с избора и купуването на колата. Днес, като разтребваше,  забеляза, че парите ги няма. Оказа се, че Минко е пропилял голяма част от тях, залагайки в казино. Дълго време не можеше да преглътне измамата. Всичко вървеше постарому. Притеснена за детето, Златка очакваше поредното му напиване. Но настъпи някаква промяна, Минко започна да се грижи за външността си повече от обичайното и намали пиенето. Пак закъсняваше, но се прибираше трезвен. Учудена от промяната, Златка реши да го следи. Направи ѝ впечатление, че когато му звънят, отива да говори в другата стая. Всичко в поведението му ѝ говореше, че има друга жена в живота му. Два-три дена отхвърляше тази мисъл, но накрая реши, че трябва да провери. Единственото нещо, което не искаше, беше да живеят в лъжа.

   Изчака да заспи и потърси телефона му. Внимателно разгледа обажданията и видя, че един телефонен номер преобладаваше. Въведен беше под името Искрен. Златка го преписа и реши още утре да провери колко е искрен този Искрен.

   На следващия ден към девет часа избра номера. В слушалката чу звучен женски глас:

   –Ало!

   –Търся Искрен.

   –Какъв Искрен? Сгрешили сте.

   –Възможно е, избирах по памет. Извинете.

   Златка затвори и усети оная разкъсваща болка в душата си, същата, която я измъчваше нощем. Искаше веднага да го остави и да се прибере в къщата, но после размисли. Ще остане още малко, трябваше да види тая, която я бе изместила.

   Животът не се забави да ѝ покаже истината. Първо ѝ се обади приятелка, която ѝ каза , че вижда мъжа ѝ с друга жена. А после, дори не се наложи да го следи. Срещна ги. Беше отишла до магазина и ги видя. Видя ги отдалече, но беше напълно достатъчно. Минко се разделяше с любовницата и я прегърна и целуна. Стана ѝ мъчно – нима това беше човекът, на когото повярва? Не помнеше как се прибра. Събра дрешките на детето и собствените. Не искаше да му се обажда, но го срещна на вратата.

   На въпроса му къде отива, успя само да изрече:

   –Ти си ме лъгал!

   Той дори не се опита да отрече:

   –А ти какво си мислиш? Между нас нещата отдавна не вървят.

   –Можеше да ми кажеш и да се разделим веднага, но си предпочел да ме лъжеш. Всичко бих ти простила, но изневярата никога.

   Детето плачеше.

   Златка взе багажа и дъщеричката си и тръгна. Знаеше, че това е окончателно. Оставаше разводът, но за всичко това още не можеше да мисли.

   Със Златка се срещнах отново след години и разбрах, че животът ѝ коренно се бе променил. След развода се срещнала с човек, който я разбираше, уважаваше и гледаше дъщеричката ѝ като своя. Много се зарадвах, че има някакво равновесие в живота и след многото страдание Златка най-после живееше щастливо и спокойно.

                                                                                Мария Мустакерска