Животът ме срещна със Златка в ученическите ѝ години. Преподавах ѝ по български език и литература. Златка беше сираче. Майка ѝ починала година след раждането ѝ, а баща ѝ се беше оженил за друга. Мащехата не я искала и се наложило вуйчо ѝ да я отгледа. Най-напред се грижела жена му, но тя била болна и се затруднявала. По-скоро самата тя имала необходимост от помощ.
Златка беше наследила красотата на майка си – красива руса коса естествени къдрици, сини очи и стройна фигура. От малка започна да помага на вуйна си – пазаруваше, готвеше, чистеше и наред с това ходеше на училище. Когато почина вуйна ѝ, може да се каже, че тя стана стопанката на този дом. Дали защото от малка работеше, но всичко вършеше с лекота. Вуйчо ѝ искаше да я осинови, той нямаше деца, но баща ѝ не беше съгласен. Така неусетно минаваха годините. След завършване на гимназия си намери работа в един плетачен цех и тогава се запозна с бъдещия си съпруг. По това време харесваше друго момче, инженер, но той се ожени и тя тръ ...