Събудих се на някакъв диван. Примигнах и се заборих с одеялата да седна. Не си бях вкъщи. Кошмарът продължаваше. Огледах се уплашено и познах шкафовете. Същият кабинет беше. Май. Опитах се да потисна писъка на паника, който си пробиваше път в гърлото ми, но все пак от устата ми излезе хленчене. Побързах да си затворя устата.
- Добре дошла!
Стреснах се от гласа, после си спомних. Чувала бях този глас. Собственикът му също го бях виждала. Преди да заспя бяхме говорили. Иван. Той се казваше Иван. Питал ме беше как се казвам, беше ми дал чай. Сега беше седнал зад отрупаното с документи бюро и ми се усмихваше.
- Аз…
Огледах дивана. Нямах никакъв спомен кога и как съм се добрала до него.
- Реших, че ще ти е по-удобно да спиш там и те преместих – той сви рамене.
После остави, каквото правеше и след малко вече си беше придърпал стол и ме гледаше загрижено. Сега като го разгледах по-добре, вече не ми се видя толкова млад. Може и да беше по-голям от мен с няколко години. Сега се беше намръщил ле ...