20 min reading
...
В една мрачна ноемврийска вечер, наскоро след годежа, Яна застигна Явор, който отиваше към чорбаджи Сирмови. Вече се стъмняваше, хората бързаха да се приберат по домовете си и затуй Явор не обърна внимание на догонващите го стъпки, докато Яна не подръпна ръкава му да го спре. Загърната в някакъв сив шал и свита в тънките си дрехи, само лицето й свети – бяло, чисто, косите й се рошат по раменете й полуразпилени, очите й – кръгли и теменужени – надникнаха в негоните.
-Яворе, сички ми думат, щял си да се жениш, – издума тя набързо – ама аз… не го вярвам… Ти ми го кажи… Яворе, не ме ли искаш вече? – гласът й изтъня и тя млъкна, за да не се разплаче.
Явор усети огъня на ръката й и през дрехите, гърлото му пресъхна, а очите, плувнали във влага, придобиха оня зелен цвят, който отдавна бяха изгубили. Сърцето му подскочи, като я видя отблизо – бледа, с напукани устни да му шепне, а очите й в сълзи. Посегна да хване ръката й, да я погали по студеното лице, но пред очите му се върна картината ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up