Прибирам се след тежък ден. Лягам на леглото и въздишам бавно, а времето навън е мрачно. Дърветата се огъваха в посока на бързия вятър, а пожълтелите листа падаха по земята.

Опитвам се да стана, но не мога. Топлите завивки ме обгръщат и не искат да ме пуснат.

И изведнъж навън започна да вали.

Знаеш ли защо не харесвам да вали? Защото чувствам се самотна и все ми се иска докато гърми да има някой в прегръдките ми.

Но в тази странна вечер, този неприятен дъжд не беше толкова ужасен, а самотата сякаш беше навън, там под влажните дървета и не можеше да влезе вътре, вътре в мен.

Тежките дъждовни капки падаха шумно, но някак си успокояващо, по земята и запотения ми прозорец.

Сега е главозамайващ, кара те да се унесеш не в сън, а в друга вселена.

Нежният шум на дъждовните капки, измивайки цялата умора и самота ме понася в.....

   Къде?

- За какво си мислиш? - попитаха ме със спокоен тон.

- Знаеш ли защо харесвам да вали?

21.06.2024