Прибирам се след тежък ден. Лягам на леглото и въздишам бавно, а времето навън е мрачно. Дърветата се огъваха в посока на бързия вятър, а пожълтелите листа падаха по земята.
Опитвам се да стана, но не мога. Топлите завивки ме обгръщат и не искат да ме пуснат.
И изведнъж навън започна да вали.
Знаеш ли защо не харесвам да вали? Защото чувствам се самотна и все ми се иска докато гърми да има някой в прегръдките ми.
Но в тази странна вечер, този неприятен дъжд не беше толкова ужасен, а самотата сякаш беше навън, там под влажните дървета и не можеше да влезе вътре, вътре в мен.
Тежките дъждовни капки падаха шумно, но някак си успокояващо, по земята и запотения ми прозорец.
Сега е главозамайващ, кара те да се унесеш не в сън, а в друга вселена.
Нежният шум на дъждовните капки, измивайки цялата умора и самота ме понася в.....
Къде?
- За какво си мислиш? - попитаха ме със спокоен тон.
- Знаеш ли защо харесвам да вали?
21.06.2024
© No Sleep Всички права запазени
Душата на любовта е свита,щом е сама със себе си...
Поздравления за написаното от теб!🌦