- Бабо, знаеш ли нещо за странника, който живее на край село.
- Странникът ли? Онова младото момче?
- Да!
- Спомням си преди години баба му живееше в тази къща, тя бе вдовица. Много хора от селото ходеха при нея да си леят куршум, да им бае, или да им гледа. Но това не се приемаше от всеки. Говореха какво ли не за тази жена, макар че не бе лош човек. Странна беше. Синът ù се премести града. Устрои живота си там. А това момче - внукът ù сега живее в самотната къща на баба си. Рядко го виждам в селото, но е тъжен. Не знам защо - въздъхна възрастната жена.
Лиляна разбра, че този човек не бе опасност за нея. Вътрешно знаеше, че не може да я нарани. И все още се чудеше дали това е любов. Досега у приятеля си бе срещала подкрепа и спокойствие, но никога онази искра в очите, която я караше да се чувства необикновено. Някакво необяснимо и властно чувство изпълваше гърдите ù. Правеше и нея, и светът около нея по-различен. Това чувство бе обсебило цялата ù същност.
Някъде в старата къща Иван стоеше самотен и мислите му непрекъснато го отнасяха към нея. Душата му бе изживяла една изминала любов. И именно болката по нея го бе довела в тук - в старата къща на баба му. Но ето, че сега това чисто и нежно момиче с нещо го привлече. И неговата душа бе неспокойна.
Дните се редяха. Лиляна трябваше да отиде в града. Побърза да свърши работата си. Нямаше търпение да дочака автобуса за връщане. Затова се качи на този, който отиваше в близките села. Привечер тя слезе на километър от селото. Пред нея се простираха огромните житни поля, а зад нея единствено пътят я разделяше от лозята. Неочаквано в далечината пред нея видя Иван. Сърцето ù заби лудо. Стоеше неподвижно и не смееше да помръдне. Когато той застана пред нея, като че ли земята под краката ù се разлюля.
- Добра среща! - продума Иван.
Тя не беше в състояние нито да отвърне, нито да го чуе. Нещо неудържимо ги теглеше един към друг. В тази съдбовна тишина в простора остана само птичата песен...
Денят бавно отстъпваше на нощта. Някъде в привидното спокойствие на полето се раждаше една тайна. Само небето бе свидетел и само съдбата знаеше какво ще се случи по-нататък.