21.04.2009 г., 12:50 ч.

Знак 3 

  Проза » Разкази
698 0 5
1 мин за четене
- Бабо, знаеш ли нещо за странника, който живее на край село.
- Странникът ли? Онова младото момче?
- Да!
- Спомням си преди години баба му живееше в тази къща, тя бе вдовица. Много хора от селото ходеха при нея да си леят куршум, да им бае, или да им гледа. Но това не се приемаше от всеки. Говореха какво ли не за тази жена, макар че не бе лош човек. Странна беше. Синът ù се премести града. Устрои живота си там. А това момче - внукът ù сега живее в самотната къща на баба си. Рядко го виждам в селото, но е тъжен. Не знам защо - въздъхна възрастната жена.
Лиляна разбра, че този човек не бе опасност за нея. Вътрешно знаеше, че не може да я нарани. И все още се чудеше дали това е любов. Досега у приятеля си бе срещала подкрепа и спокойствие, но никога онази искра в очите, която я караше да се чувства необикновено. Някакво необяснимо и властно чувство изпълваше гърдите ù. Правеше и нея, и светът около нея по-различен. Това чувство бе обсебило цялата ù същност.
Някъде в старата къща Иван сто ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Всички права запазени

Предложения
: ??:??