Приказка от Генка Богданова, удостоена с Второ място в Международния литературен конкурс "Земята е наш кораб", гр. Самара, Русия, 2017 година
Една ранна утрин, младата самодива Звездана се събуди от сън, разплете дългите си до земята коси, съблече ефирната си дреха, изплетена от копринени паяжинки и нетърпеливо изтича боса през росната поляна към любимото си горско езерце. Бързаше да изпревари Слънцето и да се гмурне преди него в бистрите му води, да полудува на воля, да се изкъпе, за да посрещне деня по-свежа и по-красива от Слънчовата сестра Зорница. Искаше ѝ се после да полегне сред меките зелени треви и нацъфтелите горски теменужки, да се покрие с дългите си златни къдрици и заслушана в песните на птиците, да се наслаждава на топлите Слънчови ласки, както правеше винаги. От неговите пламенни целувки лицето й руменееше, а очите й сияеха като две звезди.
Тя се беше родила и израснала в този прелестен горски кът сред планината, където въздухът трептеше и звънеше от смеха ѝ, ехото и по ...