36 min reading
(глава от книгата на Будимир "Последната жертва на епохата" - П.Ж.Е.)
Ние се наспахме. Добриня не ме събуди веднага, а ми позволи да си полежа в топлия спален чувал. Когато излязох от палатката, беше готова закуската: на примуса се пареше кашата от елда. Дървета, а следователно и дърва тук нямаше. Както и вечерта пръскаше дъжд. Обличайки се по-топло и замотан с целофан, седнах на импровизираната маса, която представляваше един плосък камък. Добриня насипа каша в паниците. И започнахме да ядем.
- Така, къде изгуби палката си? - попита Добриня, - не е лошо с нея да поработиш, че някак си е влажно и студеничко.
- Падна, когато се изкачвах по скалите вчера. Нали знаеш, че и аз за малко след нея да замина надолу.
- След известна пауза Добриня продължи:
Ще ти разкажа една приказка. "В една далечна страна имало училище за вълшебници. В него приемали не всички, а само този, който може да извърши нещо вълшебно. Чули в това училище, че в едно село живее момче, което можело да гони облаците. Изпр ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up