2 min reading
Вечерно сияние
Ето ме тук, изгубен в лунната светлина, процеждаща се през прозореца ми.
Окъпани в тъга, стените на спомените ми разделят бодлите от розите...
Това си ти и розите...
Докосни ме и ще те последвам в твоето сияние.
Излекувай ме от всичката тази тъга,
Като те оставя да си идеш. Ще открия пътя си, когато видя очите ти.
Сега живея в твоето вечерно сияние.
Ето ме, изгубен в пепелта на времето, но кой иска утре?
Между желанието да те прегърна отново.
Аз съм уловен в сянката ти, губя контрол.
Мисълта ми се губи, имаме само днес... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up