Вечерно сияние
Ето ме тук, изгубен в лунната светлина, процеждаща се през прозореца ми.
Окъпани в тъга, стените на спомените ми разделят бодлите от розите...
Това си ти и розите...
Докосни ме и ще те последвам в твоето сияние.
Излекувай ме от всичката тази тъга,
Като те оставя да си идеш. Ще открия пътя си, когато видя очите ти.
Сега живея в твоето вечерно сияние.
Ето ме, изгубен в пепелта на времето, но кой иска утре?
Между желанието да те прегърна отново.
Аз съм уловен в сянката ти, губя контрол.
Мисълта ми се губи, имаме само днес... ...