ЧЕРВЕНИ И БЕЛИ КЛЕТКИ

                Автор: Борче Панов, Република Северна Македония

докато

тревожно жонглирах

с червените си кръвни клетки,

жонглирайки с белите си кръвни клетки

дойде и ти,

и докато страстната игра траеше,

в която смесихме клетките,

изведнъж

ти ми каза да внимавам,

защото не искаш да загубиш

нито една клетка:

белите – за да живееш,

а червените – за да ме обичаш

ЦРВЕНИ И БЕЛИ ЗРНЦА

        Автор: Борче Панов, Република Северна Македонија

додека

тревожно жонглирав

со моите црвени крвни зрнца

жонглирајќи со бели крвни зрнца

дојде и ти

и додека траеше играта страсна

во која ги смешавме зрнцата

одеднаш

да внимавам ми рече ти

зашто ни едно зрнце не смееш

да загубиш

белите – за да живееш

црвените – за да ме љубиш

Б.а. Стихотворението е поместено в преводната ми двуезична поетична книга „Частица хематит” (2016) от македонски на български език от Борче Панов.

Думи за автора:

Борче Панов е роден в Радовиш, Република Македония. Завършил е Филологическия факултет в Скопие. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1998 година. Неговата поезия е представена в много антологии и панорамни сборници на съвременната македонска поезия,в чужди антологии, като тези от Манила (2012), Украйна (2013), Румъния (2015), България (2016) и др., и в различни електронни списания, библиотеки и сайтове за поезия. Поезията му е превеждана на английски, немски, френски, испански, украински, български, словенски, хърватски и сръбски език. Носител е на много литературни награди за поезия. Досега е публикувал поетичните си книги: „Какво e видял Чарли Ч от отвъдното”(1991), „Циклонско око” (1995), „Спрете Чарли” (2002), „Разбирам” (2006), „Гатанки от стъкло” (2008), „Базилика на ръкописа” (2010),„Запомняща се вечеря” (2012), „Вдъх” (2014) и „Човешки тишини” (2016). Борче Панов е автор и на алтернативните драматични текстове: „Пето календарно време” (2000), „Градът двойник” (2001), „Насред улицата – сляпа улица” (2002), „Хомо сапиенс” (2004), „Хванете сомнамбула” (2005), „Разделени от собствения си нос” (2006) и „Лятно кино” (2007).