Днес си замислена, като хартия,
бяла и чиста, без гостенин - стих.
Как да те будя?! Как да те пия
сладко - заспала в среднощното Тихо?!
Изгърмя, изтрещя и се скъса Небето.
Брезите със клони земята целунаха.
Майка се стресна. Проплака детето.
Дъждът раздрънча минорните струни.
Как да го спра, като Месия,
като гърдите ми ще се скъсат от вик?!
Стихове раснат само в стихиите
и оголват до кокал нетленен език... ...