Днес на Емили Дикинсън (1830-1886) се гледа като на един от най-значимите поети в американската литература. Много по-съществен ми се струва, обаче, фактът, че приживе тя е публикувала едва десетина от близо 1800-те си стихотворения. Останалите са пращани на приятели в личната ѝ кореспонденция или си остават в личния ѝ архив.
Колко съвременни автори биха приели шедьоврите им да не стават достояние на света?
"The Soul selects own Society...", стихотворение написано около 1862, илюстрира добре тази идея за показване на душата само пред отбран кръг хора. Посвещавам превода на Р.К., задето ме запозна с оригинала.
Emily Dickinson,
The Soul selects her own Society
Емили Дикинсън,
Душата си подбира Обкръжение
The Soul selects her own Society —
Then — shuts the Door —
To her divine Majority —
Present no more —
Unmoved — she notes the Chariots — pausing — ...