2 min reading
С полъх на свежа прохлада
е февруарският ден.
Нови мечти не ми трябват,
щастие бивше – съвсем.
Перленонежни простори
в бледия залез трептят.
Сякш под креп скръб и горест
в сладко безстрастие спят.
Укор не е, ни знамение
тихият час пред нощта.
И в равновесие в мене е
тръпният пулс на кръвта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up