2 мин за четене
С полъх на свежа прохлада
е февруарският ден.
Нови мечти не ми трябват,
щастие бивше – съвсем.
Перленонежни простори
в бледия залез трептят.
Сякш под креп скръб и горест
в сладко безстрастие спят.
Укор не е, ни знамение
тихият час пред нощта.
И в равновесие в мене е
тръпният пулс на кръвта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация