Джемели Диверси - Още един миг

----------------------------------------------------------------------------------------

Autori: Roby Camillo Facchinetti (Robymiro), Valerio Negrini, Emanuele Busnaghi, Luca Aleotti & Alessandro Merli (Takagi)

-----------------------------------------------------------------------------------------------

Автори: Роби Камило Факинети (Робимиро), Валерио Негрини, Емануеле Буснаги, Лука Алеоти & Алесандро Мерли (Такаджи)

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Dammi solo un minuto… un soffio di fiato…

un attimo ancora…

Fa male dirselo…
ora che venti avversi soffiano…
sulla nostra fiaccola

si spengono…
sogni in un cassetto di un castello… per noi diventato bettola…
come una favola

non si modifica…
Persa

l'ultima lacrima…
prima che il vento porti via con se l'ultima briciola
del nostro amore… dove

non c'è più sole

e l'aria è gelida…
resto solo alla mia tavola, pensandoti…

sento già i brividi, adesso abbracciami…
Basta nascondersi dietro parole a volte inutili…
Si è spento il fuoco che scaldava i nostri cuori e credici,

ho il tuo profumo

sulla mia pelle…

Non vedo più nel cielo le due stelle che brillavano…

Non vedo più i tuoi occhi che risplendono…

quando con i miei si incrociano… segnan l'epilogo…

Ricordi

che dentro le tue lacrime nascondo

l'ultimo fremito…

Dammi solo un minuto… un soffio di fiato…

un attimo ancora…

Stare insieme è finito… abbiamo capito…
ma a dirselo è dura…

Voglio spiegarmi…

e adesso dammi
solo un minuto per levarmi

questo sapore amaro dal palato…
sapore di passato... di un amore sciupato…
di qualche cosa di perfetto che poi è cambiato…

Non so di chi dei due può essere la colpa…

non mi importa, adesso ascolta, ciò che conta
è non bagnare con le lacrime una fiamma morta

che si è gia spenta…

potremmo piangere domani senza

che l'altro ci senta…

e attenta,

questo non vuol dire che sia solo tu a soffrire…
ma pensa che a star male adesso non possa servire

per poterci riunire…

non è che voglia fuggire…

ma preferisco non mentire… è tardi per capire…
Perché ad un tratto è arrivato il maledetto

freddo

che col suo ghiaccio ha coperto ciò che abbiamo fatto

e detto…

e nel suo viaggio si è portato il nostro caldo…
Con te vivevo un sogno,

ma ora sono sveglio…

Come mai

i tuoi occhi ora stanno piangendo… (Persa l’ultima lacrima…)
prima che il vento porti via con sé l'ultima briciola…
Dimmi che

era un sogno e ci stiamo svegliando… (Con te vivevo un sogno,)

ma ora sono sveglio…

(Dammi solo un minuto… un soffio di fiato…
un attimo ancora…
Stare insieme è finito… l'abbiamo capito…
ma a dirselo è dura…) (x 2)
Dammi solo un minuto… un soffio di fiato…
un attimo ancora…

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Дай ми само минутка... един миг...

само още един момент...

Ако си го кажем... ще ни рани...

сега, когато срещу нас духат ветрове...

върху нашата факла

угасват...

нашите мечти... в чекмедже на замък... в кръчма се превръщат за нас двамата...

както приказките

не се променят...

Пролей

последната си сълза...

преди вятърът със себе си да отнесе последната троха

от нашата любов... там, където

вече няма слънце,

а въздухът е леденостуден...

аз оставам сам на своята маса, докато мисля за теб...

още чувствам трепетите, нашите, сега ме прегърни...

Достатъчно е да се скрием зад думи ненужни понякога...

Угасна огънят, който топлеше сърцата ни, повярвяй ми,

че още усещам аромата ти

по кожата си...

В небето вече не виждам двете звезди, които сияеха...

Виждам, че твоите очи вече не заблестяват...

когато с моите се срещат... предвещават края...

Не забравяй,

че в твоите сълзѝ

тая последния наш трепет...

Дай ми само минутка... един миг...

само още един момент...

Вече заедно не сме... осъзнахме го...

но да си го кажем, е трудно...

Искам да си обясня...

а сега дай ми само минутка,

за да си махна

горчивия вкус от устата...

вкус на едно минало... на една любов похабена...

на едно съвършенство, което се е променило...

Не знам на кого от двама ни е вината...

не ми е важно, но сега чуй внимателно – това, което е важно,

е да не къпем със сълзѝ умрелия пламък,

този, вече угасения...

утре може да плачем,

когато не чуваме как другият плаче...

сега чуй внимателно –

това не значи, че само ти страдаш...

просто помислѝ върху това, че като се чувстваме зле,

няма да помогне да се съберем...

не че искам да бягам...

просто предпочитам да не лъжа... вече е късно, за да разбираме...

Защото изведнъж дойде

студът проклет,

който покри със своя лед всичко от нас направено

и казано...

и в пътуването си, със себе си отнесе нашата топлина...

Когато бях с теб, в сън живеех,

но сега съм буден...

Но как така

очите ти плачат сега... (Пролей последната си сълза...)

преди вятърът със себе си да отнесе последната троха...

Кажи ми, че това

е сън и ще се събудим... (Когато бях с теб, в сън живеех,)

но сега съм буден...

(Дай ми само минутка... един миг...

само още един момент...

Вече заедно не сме... осъзнахме го...

но да си го кажем, е трудно...) (x 2)

Дай ми само минутка... един миг...

само още един момент...

------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=XheV-5NKjUg