Ние...
(Bokura wa ne...)
Ние с теб всеки ден гледахме все същото небе,
но от тази стая, скрита иззад други сгради,
светлината се не виждаше...
Ние с теб се наранявахме, а животът ни загуби своя цвят,
дори градът, който ни обгръща, потъна бавно в сива гама...
Зная, ще е добре, ако съм силен,
и макар да искам да закрилям твоите крехки мечти...
...още малко, още само малко...
Всеки път, щом те разплаквам,
от гърдите ми излиза силен стон. ...