1 мин за четене
Ние...
(Bokura wa ne...)
Ние с теб всеки ден гледахме все същото небе,
но от тази стая, скрита иззад други сгради,
светлината се не виждаше...
Ние с теб се наранявахме, а животът ни загуби своя цвят,
дори градът, който ни обгръща, потъна бавно в сива гама...
Зная, ще е добре, ако съм силен,
и макар да искам да закрилям твоите крехки мечти...
...още малко, още само малко...
Всеки път, щом те разплаквам,
от гърдите ми излиза силен стон. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация