2 мин reading
От стихосбирката на Ия Кива "Свидетел на безименност" (ИК "Знаци", 2022) в превод на Денис Олегов.
***
така са писали музика оглушалите композитори
движейки се с връхчетата на пръстите си в изкълчените пространства
към определеността на маковете, цъфтящи по железницата
ако избираш между нотата и нейното отсъствие
избираш звънтящата заразена кухина, железния ѝ мост
и ходиш по него сякаш с мътна целофанова качулка
виждаш хорските петна и нищо не чувстваш
даже храната възприемаш прекалено буквално: като форма и цвят
но не ябълката на желанието, търкаляща се в устата на петолинието
така те изхвърлят от майчиния аквариум на брега ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up