„Je sais“-(„Аз знам“), Жан-Лу Дабади, Филип Грийн, изпълнител Жан Габен
Quand j'étais gosse, haut comme trois pommes
Je parlais bien fort pour être un homme
Je disais, JE SAIS, JE SAIS, JE SAIS, JE SAIS
C'était le début, c'était le printemps
Mais quand j'ai eu mes dix-huit ans
J'ai dit, JE SAIS, ça y est, cette fois JE SAIS
Et aujourd'hui, les jours où je me retourne
Je regarde la terre où j'ai quand même fait les cent pas
Et je ne sais toujours pas comment elle tourne
Vers 25 ans, je savais tout
L'amour, les roses, la vie, les sous
Tiens oui l'amour ! J'en avais fait tout le tour !
Et heureusement, comme les copains
J'avais pas mangé tout mon pain
Au milieu de ma vie, j'ai encore appris
Ce que j'ai appris, ça tient en trois, quatre mots :
Le jour où quelqu'un vous aime, il fait très beau
Je peux pas mieux dire, il fait très beau
C'est encore ce qui m'étonne dans la vie
Moi qui suis à l'automne de ma vie
On oublie tant de soirs de tristesse
Mais jamais un matin de tendresse
Toute ma jeunesse, j'ai voulu dire JE SAIS
Seulement, plus je cherchais, et puis moins je savais
Il y a soixante coups qui ont sonné à l'horloge
Je suis encore à ma fenêtre, je regarde, et je m'interroge
Maintenant JE SAIS, JE SAIS QU'ON NE SAIT JAMAIS !
La vie, l'amour, l'argent, les amis et les roses
On ne sait jamais le bruit ni la couleur des choses
C'est tout ce que je sais ! Mais ça, je le SAIS...
Jean-Loup Dabadie, Philip Green
извори:
https://www.discogs.com/release/672927
https://web.facebook.com/80swebtv/videos/1965244880214805/?t=41
https://lyricstranslate.com/en/je-sais-i-know.html-0
https://textove.com/jean-gabin-maintenant-je-sais-tekst
....................................................................................................
опит за превод:
Когато с ръст триябълков хлапе бях,
високо, прèвисоко - като мъж за да звуча, говорех,
възкликвайки: - АЗ ЗНАМ!... АЗ ЗНАМ!... АЗ ЗНАМ!... АЗ ЗНАМ!...
Това началото ми беше, беше пролетта...
Ала на осемнадесет когато станах,
си казах: - ЗНАМ, това е, този път АЗ вече ЗНАМ! -
И в дните днес, в които връщам си се... и
Земята гледам, по която все пак си началните стотина стъпки правех,
разбирам, че - все още как върти се тя - не знам...
На двадесет и пет бях всичко опознал -
и любовта, и розите; живота и парѝте.
Ами че да - по любовта ми беше всичко ясно!
И както моите приятели -
за щастие не всичко изживял, хляб още трябваше да ям за допорастване.
В средата на живота си научих още нещо -
разбраното от мен побира се в три-четири слова:
Денят, през който някой Ви обича, е прекрасен!
И да го кажа по-добре - не бих могъл! - Прекрасно е!
Ала което мен все още удивлява ме в живота -
мен, който на живота си съм в есента,
è, че забравяме тъй тъжни вечери,
но никога - изпълнената с нежност утрин!
Додето блад бях, исках да изричам все: - АЗ ЗНАМ!
Но колкото и повече да търсех, по-малко знаех.
Часовникът отчèте удар шестдесèти.
Отново съм си на прозореца и гледайки, се питам...
Сега обаче вече ЗНАЯ!... ЗНАМ, че НЯМА НИКОГА ЧОВЕКЪТ ДА ПОЗНАЕ
живота, любовта, парите и приятелите, че и розите -
какви са ароматите и звуците им - никога човек не знае...
Това е всичкото, което знам, ала го ЗНАМ...
----------------------------------------------------------------------------------------------
Нота бене! - в последния линк от изворите се говори за възраст „четиридесет и една години“ , а в
първите три линка - за вързаст „шестдесет години“. Опитът за превод е съобразен с
текстовете от първите три линка - сиреч - възраст „шестдесет години“.
© Стоян Минев All rights reserved.