Тук никой не ни чака, не скърби,
жигосаният с лилии тих вир
в немилост e изпаднал пред небето,
не отразявайки дори и трепет
от пламъка на залеза ахатов,
внезапно скрил в дълбочината,
старинно тайнство на огледала,
където все сме заедно, в мъгла –
така безгрижни, като струи речни,
и сякаш ни е осенила вечност
в блаженството, кръжащо над брега…
Като върба се свеждам над ръба, ...