Едмунд Ванс Кук - Как загина?

Справи ли се с тази неприятност, която дойде на пътят ти,
весел, с решително сърце ?
Или скри лицето си от светлината на деня,
със трепереща душа и уплашен ?
Проблемът е тон, или проблемът е унция,
Или проблемът е това, в което го превърнеш...
И не фактът, че си наранен, е от значение,
а как го приемаш ?
Лежиш пребит на земята ? И какво от това ?
Стани отново с усмиханто лице.
Няма нищо пред теб, което да ти пречи да станеш,
но да лежиш там - това е позор.
Колкото по-силно си захвърлен,
толкова по-силно ще отскочиш.
Бъди горд с насиненото си око !
Не фактът, че си пребит, е от значение,
а как се бориш - и защо ?
И въпреки всичко, си бит до смърт, тогава какво ?
Ако си водил тази борба до край,
Ако си изиграл своята роля в света на хората,
Защо критика ще каже, че си се борил добре ?
Смъртта идва с пълзене или със скок,
и независимо от това дали е бавна или пък не...
Не фактът, че си мъртъв е от значние,
а само как загина ?

Edmund Vance Cooke - How Did You Die?

Did you tackle that trouble that came your way
With a resolute heart and cheerful?
Or hide your face from the light of day
With a craven soul and fearful?
Oh, a trouble's a ton, or a trouble's an ounce,
Or a trouble is what you make it,
And it isn't the fact that you're hurt that counts,
But only how did you take it?
You are beaten to earth? Well, well, what's that?
Come up with a smiling face.
It's nothing against you to fall down flat,
But to lie there -- that's disgrace.
The harder you're thrown, why the higher you bounce;
Be proud of your blackened eye!
It isn't the fact that you're licked that counts,
It's how did you fight -- and why?
And though you be done to the death, what then?
If you battled the best you could,
If you played your part in the world of men,
Why, the Critic will call it good.
Death comes with a crawl, or comes with a pounce,
And whether he's slow or spry,
It isn't the fact that you're dead that counts,
But only how did you die?