Like a vast landscape                              Като обширен пейзаж
My soul lies open                                                                  моята душа лежи отворена.
Is it the fear, is it your voice                  Това страхът ли е, това гласът ти ли е,
That turned me mute                             това, което ме остави безмълве ?

Cries unheard                                           Плача без да бъда чут
For a time too long                                  Tвърде дълго.
Is it the pain, is it your beauty              Това болката ли е, това твоята красота ли е,
That made me blind                                 това което ме ослепява?

Will you ever desire me?                         Винаги ли ще ме желаеш?
Will you ever take me in your arms?     Винаги ли ще ме държиш в ръцете си?
Will you ever desire me?                         Винаги ли ще ме желаеш?
Will you ever feel the same i do?            Винаги ли ще чувстваш същото, което и аз?

Although you´re so near to me               Макар че си близо до мен,
You´re still so far away                            ти все още си така далеч.
Although i´ve known you for such a long time Въпреки че те познавам от толкова много време,
I´ve never met you before                      аз никога не съм те срещал преди.

My lips they´ll be sealed                          Устните ми, те ще бъдат запечатани
Until i lay down into my grave                 докато лежа долу в моя гроб.
Then the time, it has now come              После времето, то настъпва сега,
Where i do you no longer crave              където повече няма да мечтая.

And then will you stand by my tomb     И след това ще стоиш до моята гробница,
Perhaps the only one who will                надявам се единствената, която ще го прави.
I wish that you spell out my name         Искам да изречеш името ми,