Like a vast landscape Като обширен пейзаж
My soul lies open моята душа лежи отворена.
Is it the fear, is it your voice Това страхът ли е, това гласът ти ли е,
That turned me mute това, което ме остави безмълве ?
Cries unheard Плача без да бъда чут
For a time too long Tвърде дълго.
Is it the pain, is it your beauty Това болката ли е, това твоята красота ли е,
That made me blind това което ме ослепява?
Will you ever desire me? Винаги ли ще ме желаеш?
Will you ever take me in your arms? Винаги ли ще ме държиш в ръцете си?
Will you ever desire me? Винаги ли ще ме желаеш?
Will you ever feel the same i do? Винаги ли ще чувстваш същото, което и аз?
Although you´re so near to me Макар че си близо до мен,
You´re still so far away ти все още си така далеч.
Although i´ve known you for such a long time Въпреки че те познавам от толкова много време,
I´ve never met you before аз никога не съм те срещал преди.
My lips they´ll be sealed Устните ми, те ще бъдат запечатани
Until i lay down into my grave докато лежа долу в моя гроб.
Then the time, it has now come После времето, то настъпва сега,
Where i do you no longer crave където повече няма да мечтая.
And then will you stand by my tomb И след това ще стоиш до моята гробница,
Perhaps the only one who will надявам се единствената, която ще го прави.
I wish that you spell out my name Искам да изречеш името ми,
When death has come my soul to tame когато смъртта дойде, за да опитоми душата ми.