Фонтане жив на любовта!
Две рози нося ти. Обичам
нестихващата красота,
сълзите твои поетични.
Сребристият ти воден прах
ме оросява с ласка хладна:
ах, лей се, лей се, реч отрадна,
живота си разказвай, ах…
Фонтан на любовта печален,
разпитвах мрамора ти чист:
на край далечен чух възхвала,
но за Мария ти мълчиш. ...