На смъртта
Смъртта, като животът, защо не бъде сън?
Моментите блаженство привидение са, бягат.
Мимолетни удоволствия, те призрачен са звън.
Хората си мислят, че мъртви най ще страдат.
Странно, че човекът се скита по земята,
живот злочестен води, но още тук стои.
Не смее сам да срещне лицето на съдбата.
Сънят си не оставя, а в път нелек върви.
On Death
Can death be sleep, when life is but a dream,
And scenes of bliss pass as a phantom by? ...