Ирина Трушина
На Мила Лазарова
Във твоя стих пулсираше живота
и сякаш твойте думи бяха щит.
Със тях зовеше Светлото, Доброто
и с музата летя над суети.
Към всякоя душа откри пътека,
за себе си – път към Божии врати.
В нас ти запали огънче навеки,
но не за себе си лечебен стих...
Кардиограмата бял флаг издигна,
в постелята животът е изтлял. ...