***
Напразно чаках толкова години,
сън беше сякаш времето за мен.
Но лумна светлина неугасима
на Връбница във съботния ден.
Гласът ми секна, стихна моя вик,
любимият яви се в този миг.
А зад прозореца народ със свéщи
вървеше бавно. За молитва час.
И тънкият априлски лед скриптеше,
а над тълпата - звън, камбанен глас
в пророческа утеха се разля, ...