Нет тебя, нет тебя...
Няма те, няма те вече...
(оригинал на български език, авторски текст)
Нет тебя, нет тебя...
…на улице холод
и тихо так, тихо,
любая слеза превратится
в застывшую ноту...
Только грусть обнимает
асонансом печали
тихо так, тихо всё
и снежно так, снежно...
Будто холод
кровь вледенит здесь мгновенно.
Протягиваю руки к тебе я,
нежно, так нежно...
Но вместо меня -
смерть обнимает тебя
в темноте необятной
и с ней ты ушла…
Ушла безвозвратно...
Две слезинки тихо упали
на снег
И что, нет тебя…
нет тебя написали…
Няма те, няма те вече...
/на Силвия/
...навън е студено
и толкова тихо,
че всяка сълза се превръща
в замръзнала нота…
Само тъгата обгръща
с проплакани стихове,
а толкова тихо е
и толкова снежно,
че сякаш студа
кръвта днес на лед ще превърне.
Протягам към тебе ръце,
с толкова нежност,
но вместо мен
смъртта те прегърна
в студената и безшумната вечер.
Отиде си. Нейде далече…
Две кротки сълзи се отрониха
да напомнят, че
няма те… няма те вече…
бел.И стихотворението, и преводът са мои.
© Ирен All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Тони
-
И стихът, и преводът ми харесват!
-
И аз си имам слабост към него. Може би понеже баба ми беше рускиня и от съвсем малка съм свикнала да общувам и на този език.
-
Да кажем че малко по-добре от седностатистическия българин роден преди 1980 година
Благодаря, Акеми -
Чудесно. Виждам, че и ти се разбираш добре с руския.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
