Живодар Душков

Обичам те...

Триптих

1.

Изтрий, море, следите ми по пясъка –

ненужно е за теб да знаеш кой съм,

но запази поне едно „Обичам те!”,

което съм написал със сърцето си,

за да го видят чайките и мигом

да огласят навред това, което

е моята до днес голяма тайна:

        О

        б

        и

        ч

        а

        м

        т

        е

        !

2.

Дори вълните да изпият

една след друга буквите по пясъка,

написани в часа на радост...

Дори и чайките да замълчат,

 учудени, че върху пясъка

са само мойте знаци,

написани в мига на мъка...

Дори да знам, че ти си тъй далече,

че ти дори не подозираш

колко съм самотен...

Пиша:

„Обичам те!

      Обичам те!

            Обичам те!”...

И морските вълни притихват.

И чайките с крилете ми помахват.

И ти към мене в спомена политаш...

3.

Едни и същи думи са, а всъщност

различно в мене вече отзвучават.

„Обичам те!” бе музика могъща.

„Обичам те...” бе знак, че заминаваш...

I love you!

1.

I beg you sea, delete my signs over the sand –

it’s useless for you to know who I am

but save just one “I love you”, please

cos from my heart it is released.

I want the sea-mews to see it

and in a moment spread away

my biggest secret till today:

I

    love

         you!

2.

Even when the waves diminish

one by one the letters from the sand

written in that happy moment.

Even if sea-mew stop singing

surprised that on the sand

my sings remain,

written in that miserable moment.

And even that I know you are so far away,

not even knowing

about my misery…

I will write:

I love you!

    I love you!

       I love you!

And the ocean waves diminish.

And sea-mew waves at me with wings.

And in the memori you fly back to me.

3.

One and the same these words are

But infact they sound so different for me.

“I love you!” was a mighty melody.

“I love you!” was a sign that you were leaving.

Превод:

Надежда Друмева

Веселина Ашминова