OСТАВИ ТОЗИ КАМЪК
Второ писмо до /след Славко Яневски
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Не тъжи, не тъжи, че си сама!
И аз вечер вися от дъното на една чаша
и съм дълга улица без изход, няма изход;
и в тези цветове и ширини на живота
един бик безобразно рие в този дълъг камък
любопитен за човешките съдби.
Една гола жено, жено гола, и аз съм сам,
и се моля за тебе,
за твоя живот. ...