ПРИЯТЕЛЮ

 (превод от босненски)

Знам, че ти е тежко, приятелю,

докато гледам в нощта

пъстрите, улични светлини.

Докато гледам през прозореца

в калейдоскопа на мокрия град,

знам, че ти е тежко,

че улиците са толкова студени

и отекват в самота,

че погледът ти търси мир

някъде далече…

И се губи в тъмнината!...

Само засенчените

снежинки прах

в кадъра от сияйните очи

на лампите

се събуждат и трепват

замислено…

Вечността им ни обгръща

и си представяме,

че сме като снега

и че се роним някъде

из вечността на небето,

че като снега

плуваме

в коритото на вечността,

и като снега

се топим

отново във вечността.

Трептим,

като малки снежинки.

Танцуваме и стенем

в ритъма на живота;

във вълните на струните, които трептят,

като част от вечната хармония.

Знам, че ти е тежко, приятелю,

но, знай,

въпреки че

улицата е студена,

повярвай ми, никога, никога не си сам!

Повярвай ми,

като рояк снежинки

всичките живеем само

за Деня.

PRIJATELJU

  Autor: Vildana Moralić, B. I H.

Znam da ti je teško, prijatelju

Dok gledam u noć

išaranu uličnim svjetlima

Dok gledam kroz prozor

U kaleidoskop mokrog grada

Znam da ti je teško

jer ulice su tako hladne

i odzvanjaju samoćom

i pogled traži smiraj

negdje daleko...

Gubi se u tami...

Tek, zasjenjen

pahulja svjetlucavim prahom

u kadru sa sjajnim

očima lampe

probudi se i trepne

zamišljen...

Vječnost nas grli

i slutimo

da smo kao snijeg

prosuti tu negdje

iz neba vječnosti

I kao snijeg

lebdimo

u koritu vječnog

i kao snijeg

topimo se

opet u vječnosti...

Treperimo

kao sitne pahulje

Plešemo i grčimo se

u ritmu života

u valu strune što titra

kao dio vječne harmonije

Znam da ti je teško, prijatelju

Al znaj

da iako

ulica je hladna

vjeruj mi, nikada, nikada nisi sam,

vjeruj mi,

kao u pahulja roju,

svi samo živimo

isti dan.