Rammstein
Пролет в Париж
В рокля от светлина тя дойде при мен,
помня го сякаш беше вчера,
бях толкова млад,
чувствах се неловко,
но все пак никога не съжалявах.
Тя ми крещеше в лицето,
езикът – настръхнал със страст,
само езикът ù не разбирах,
не съжалявах.
О не, няма абсолютно нищо!
О не, не съжалявам за нищо!
Когато оставих кожата ù,
пролетта прокървя в Париж!
Не познавах тялото си,
прекалено срамежлив да го погледна,
тя ми го показва в светлина,
никога не съжалявах.
Устните – често продавани, но меки,
и да ги докосвам вечно,
когато оставих устата ù,
тогава започнах да замръзвам.
Тя ми крещеше в лицето,
езикът – настръхнал със страст,
само езикът ù не разбирах,
не съжалявам.
О, не, няма абсолютно нищо!
О, не, не съжалявам за нищо!
Когато оставих кожата ù,
пролетта прокървя в Париж!
Шепот падна в скута ми,
и ще доведе до фин звук,
говорейки много, казвайки нищо,
и се чувствах добре.
Тя ми крещеше в лицето,
и се поклони дълбоко,
само езикът ù не разбирах,
не съжалявам.
О, не, няма абсолютно нищо!
О, не, не съжалявам за нищо!
Когато оставих кожата ù,
пролетта прокървя в Париж!
Frühling in Paris
Im Lichtkleid kam sie auf mich zu,
ich weiß es noch wie heut':
Ich war so jung,
hab' mich geniert,
doch hab' es nie bereut.
Sie rief mir Worte ins Gesicht,
die Zunge lustgesträubt;
verstand nur ihre Sprache nicht;
ich hab' es nicht bereut.
Oh non rien de rien
Oh non je ne regrette rien
Wenn ich ihre Haut verließ -
der Frühling blutet in Paris.
Ich kannte meinen Körper nicht
den Anblick so gescheut
sie hat ihn mir bei Licht gezeigt
ich hab es nie bereut
Die Lippen oft verkauft, doch weich
und ewig sie berühr'n
Wenn ich ihren Mund verließ
Dann fing ich an zu frier'n
Sie rief mir Worte ins Gesicht,
die Zunge lustgesträubt;
verstand nur ihre Sprache nicht;
ich hab' es nicht bereut.
Oh non rien de rien
Oh non je ne regrette rien
Wenn ich ihre Haut verließ -
der Frühling blutet in Paris.
Ein Flüstern fiel mir in den Schoß
und führte feinen Klang
hat viel geredet nichts gesagt
und fühlte sich gut an
Sie rief mir Worte ins Gesicht
und hat sich tief verbeugt
verstand nur ihre Sprache nicht;
ich hab' es nicht bereut.
Oh non rien de rien
Oh non je ne regrette rien
Wenn ich ihre Haut verließ -
der Frühling blutet in Paris.
© Емануела Миланова All rights reserved.