Стих е преведен от самия автор.
Мрак ми шепне в нощния час,
Аз съм й приятел, нейният вечен спас.
В живота страдания носеха болка,
Сега в гроба съм — нейния контрол на волка.
Дните минават, никой не идва,
Забравено момче в сенките лежи.
Гробът му с трева обрасва, Нито цветя,
нито свещи — само мрак се надига.
Дърветата шепнат за болката стара,
Ветровете пеят песента на тъжната съдба.
Мракът не пуска, не ще ме отпусне, ...