Руди Франциско - "Оплаквачи"

Това са истински случки.

26 Май 2003 Арън Ралстън се изкачвал в планината,

когато скала паднала върху дясната му ръка.

Той чакал четири дни,

когато никой не дошъл, си ампутирал ръката с джобно ножче.

В навечерието на нова година жена скачала с бънджи в Зимбабве.

Въжето се скъсало и тя паднала в река пълна с крокодили,

трябвало е да изплува до брега със счупена ключица.

Клеър Чамплин била ударена в лицето

с три килограмова диня, изстреляна с прашка.

Матю Бробст бил пронизан с копие.

Дейвид Стрейгъл бил ударен в устата. От Кенгуру.

Най-невероятната част от тези истории е,

че когато ги попитали за случките, всички те се усмихнали,

вдигнали рамене и казали: "Предполагам, че можеше да е и по-зле."

Така че давай.

Кажи ми, че имаш лош ден.

Кажи ми за задръстването.

Кажи ми за шефа си.

Кажи ми за работата, която се опитваш да напуснеш през последните четири години.

Кажи ми как утрото ти е къща, изгаряща до основи,

а бутонът за отлагане на алармата е пожарогасител.

Кажи ми, че будилникът е откраднал ключовете към усмивката ти

и я е блъснал в седем сутринта, а катастрофата е унищожила щастието ти.

Кажи ми! Кажи ми!

Кажи ми, колко благословени сме да имаме трагедии толкова нищожни,

че се събират на върхът на езиците ни?

Виж, когато Еван загуби краката си, той беше безмълвен.

Когато братовчедка ми беше нападната,

тя не проговори в продължение на четирсет и осем часа.

Когато чичо ми беше убит,

трябваше да направим хайка, за да открием гласа на баща ми.

Повечето хора нямат представа,

че трагедията и тишината живеят на един и същ адрес.

Когато денят ти е музей от разочарования,

провесени от събития извън твой контрол,

когато внезапно се окажеш в океан от "Защо се случва все на мен?",

когато имаш чувството, че ангелът ти пазител

си е пуснал отпуска преди два месеца, без дори да ти каже,

когато имаш чувството, че Господ е детегледачка, която е постоянно на телефона си,

когато те ударят в стомаха с житейски юмрук,

спомни си, че всяка година два милиона души умират от дехидратация,

така че няма значение дали чашата е на половина пълна или на половина празна,

има вода в чашата.

Изпий я, и спри да се оплакваш.

Мускули се оформят, когато многократно вдигаме неща, създадени да ни тежат.

Така че, когато раменете ти натежават, изправи се, вдигни си брадичката и го наречи тренировка.

Когато светът рухне около теб,

ти трябва да погледнеш щетите и след това да построиш нов свят с останките, които са все още тук.

Запомни, ти все още си тук.

Човешкото сърце бие приблизително четири хиляди пъти на час.

Всеки импулс, всеки удар на сърцето е награда с надпис "Все още си жив".

Все още си жив.

Живей за това.

Rudy Francisco - "Complainers"

The following are true stories.

May 26^th 2003 Aron Ralston was hiking, a boulder fell on his right hand. He waited four days, then amputated his arm with a pocket knife.

On New Year’s Eve, a woman was bungee jumping in Zimbabwe. The cord broke, she then fell into a river and had to swim back to land in crocodile infested waters with a broken collarbone.

Claire Champlin was smashed in the face by a five pound watermelon being propelled by a slingshot.

Matthew Brobst was hit by a javelin.

David Striegl was punched in the mouth. By a kangaroo.

The most amazing part about these stories is when asked about the experience they all smiled, shrugged, and said “I guess things could have been worse.”

So go ahead.

Tell me that you’re having a bad day.

Tell me about the traffic. Tell me about your boss. Tell me about the job you’ve been trying to quit for the past four years. Tell me the morning is just a town house burning to the ground and the snooze button is a fire extinguisher. Tell me the alarm clock stole the keys to your smile, drove it into 7:00 AM, and the crash totaled your happiness.

Tell me! Tell me!

Tell me, how blessed are we to have tragedies so small it can fit on the tips of our tongues?

You see, when Evan lost his legs he was speechless. When my cousin was assaulted, she didn’t speak for forty eight hours. When my uncle was murdered, we had to send out a search party to find my father’s voice.

Most people have no idea that tragedy and silence have the exact same address.

When your day is a museum of disappointments hanging from events that were outside of your control, when you find yourself flailing in an ocean of “Why is this happening to me?”, when it feels like your guardian angel put in his two week notice two months ago and just decided not to tell you, when it feels like God is just a babysitter that’s always on the phone, when you get punched in the esophagus by a fistful of life, remember that every year two million people die of dehydration so it doesn’t matter if the glass is half full or half empty, there’s water in the cup.

Drink it, and stop complaining.

Muscle is created by repeatedly lifting things that have been designed to weigh us down. So when your shoulders feel heavy, stand up straight and lift your chin – call it exercise. When the world crumbles around you, you have to look at the wreckage and then build a new one out of the pieces that are still here.

Remember, you are still here.

The human heart beats approximately four thousand times per hour.

Each pulse, each throb, each palpitation is a trophy engraved with the words “You are still alive”.

You are still alive.

Act like it.