Танцьорката забавя трескавото си движение
от болка и отчаяние
Болките в краката и унилото ѝ лице, обляно в пот
Скована като тел, дробовете ѝ горят и от най-късата почивка
В паметта ѝ изплува споменът
На отзвука от старите аплодисменти
Тя куца по пода
и затваря вратата на спалнята си...
Писателят гледа със стъклени очи
Противи се на празната страница
Брадата му е побеляла,
а лицето му набраздено и обсипано със сълзи от ярост
Преди тридесет години, как думите се лееха...
страстно и съвършено...
Но сега съзнанието му е тъмно и приглушено
от болестта и нерешителност
И сега гледа през кухненската врата,
където слънцето няма да изгрее повече...
Някои са родени, за да променят света
Да изживеят фантазиите си
Но повечето от нас просто мечтаят
за нещата, които бихме искали да бъдем
Още по-тъжно е да гледаме как всичко угасва,
вместо да не сме знаели
За теб, слепецът, който някога виждаше
Камбаната бие за теб...
The dancer slows her frantic pace
In pain and desperation
Her aching limbs and downcast face
Aglow with perspiration
Stiff as wire, her lungs on fire
With just the briefest pause
The flooding through her memory
The echoes of old applause
She limps across the floor
And closes her bedroom door...
The writer stare with glassy eyes
Defies the empty page
His beard is white, his face is lined
And streaked with tears of rage
Thirty years ago, how the words would flow
With passion and precision
But now his mind is dark and dulled
By sickness and indecision
And he stares out the kitchen door
Where the sun will rise no more...
Some are born to move the world
To live their fantasies
But most of us just dream about
The things we'd like to be
Sadder still to watch it die
Than never to have known it
For you, the blind who once could see
The bell tolls for thee...
"Изгубване" се концентрира върху двама персонажи, които с напредването на възрастта са започнали да се представят далеч по-зле в уменията си, отколкото някога; и двамата желаят по-добрите дни, които знаят, че никога няма да се върнат.
Нийл Пиърт разказва за вдъхновението зад танцьорката: "Не става дума за конкретна танцьорка, но отчасти е вдъхновена от филма "Повратна точка" (с Шърли Маклейн в главната роля)".
В последните два стиха на първия куплет научаваме, че танцьорката не е била на сцената, нито е танцувала на публично място, а у дома, опитвайки се да възвърне изгубената си слава.
Сега, в настоящето, тя е загубила способността си да танцува: останали са само куцането и носталгията.
Героят, за когото става дума във втория куплет (както и в припева по-късно), е Ърнест Хемингуей, който в по-късните си години се разболява от хемохроматоза, известна също като претоварване с желязо. Това физическо заболяване е допринесло за окончателния му упадък и самоубийство.
Последните два стиха от втория куплет са препратка към романа "И изгрява слънце" на Хемингуей, но написана по протиоположния начин: Слънцето не изгрява и няма да изгрее повече, защото е загубил способността си да се занимава със своята страст - писането.
Последния стих е директна препратка към романа "За кого бие камбаната", отново на същия автор.
Линк към песента: https://youtu.be/-j0AyWbAbrc
© Бисер Попов All rights reserved.
Поздрави!