Танцьорката забавя трескавото си движение
от болка и отчаяние
Болките в краката и унилото ѝ лице, обляно в пот
Скована като тел, дробовете ѝ горят и от най-късата почивка
В паметта ѝ изплува споменът
На отзвука от старите аплодисменти
Тя куца по пода
и затваря вратата на спалнята си...
Писателят гледа със стъклени очи
Противи се на празната страница
Брадата му е побеляла,
а лицето му набраздено и обсипано със сълзи от ярост ...