May 18, 2021, 12:54 PM  

Само понякога – (Ibrahim Osmanbašić, B i H) 

  Translations » Poetry
632 3 2
2 мин reading

САМО ПОНЯКОГА

 

     Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина

 

Рядко се отваря небето.

Често тичам измежду дърветата,

не знаейки какво да правя със себе си.

В откритите капани падам от скука.

Рядко летя над водата;

в преливащите води от цветни нюанси

избирам от един милион едно цвете,

над което да прекарам векове.

Само понякога,

призори,

между страха и забравата,

между надеждата и петната по ноктите ми.

Шепот в душата ми се разлива,

когато се целуват небето и морето.

Думите се плъзгат

по скулите ми,

бягат през блатото

и потъват в златна тръстика.

Сядам на оросената трева.

В гърдите ми река бучи.

Ято диви патици на огнен клон кацат.

Гледам,

лепкавите ми мигли прегръщат

белите облаци и крясъка на птиците,

които на Изток пътуват...

 

 

SAMO PONEKAD

 

       Autor: Ibrahim Osmanbašić, B i H

               

Rijetko se otvaraju nebesa.

Često trčim između stabala

ne znajući šta ću sa sobom.

U zamke otkrivene iz dosade padam.

Rijetko lebdim nad vodom

u prelivima odlazećih talasa sjajnih,

izabirajući od milion jedan cvijet,

nad kojim provodim vijekove.

Samo ponekad,

pred svanuće,

između straha i zaborava,

nadanja i fleka na noktima.

Šapat duše kad se razlije

gdje ljubi se nebo i more.

Kad izmiču mi riječi

kroz močvaru dok pužem,

tik od jagodice,

nestajući u trsci zlatnoj.

Sjednem na orošenu travu.

Rijeka široka grudima mi huči.

Jato divljih pataka na grane vrele slijeću.

Gledam,

ljelpljive se trepavice grle,

oblake bijele, klikteći,

ka Istoku što jure.

 

 

 

           Б.а. Стихотворението е поместено в двуезичната ми преводна поетична книга "Гравитацията на поезията" (2015) от Ибрахим Османбашич и в триезичния ми поетичен "Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия", 2016.

 

          Корицата на книгата "Гравитацията на поезията":

 

          otkrovenia.com/bg/kolaji/karecya-gravitaciyata-na-poeziyata

 

          Думи за автора:  

 

        Ибрахим Османбашич е роден през 1964 г. в Яна, Босна и Херцеговина. Организатор е на редица културни и арт събития.

       Участник е в международни литературни фестивали. Негови поетични и драматични произведения са преведени и включени в много художествени издания. Автор е на десетки рецензии, критични становища и предговори, които са публикувани под различни форми на oбществеността в Босна и Херцеговина и в чужбина. Редактор е на повече от четиридесет книги и публикации.

      Ибрахим Османбашич изразява себе си в областта на музиката, живописта, фотографията, литературата и театъра. Той е създател и основател на Асоциацията за култура – Нова светлина, в която изпълнява функцията на неин председател от 2002 г. насам и която спечели достойно положение в рамките на регионалните литературни фестивали.

     

     Автор е на книгите:

     1.„Портите на сенките” – поетично-белетристична книга (КНС, Сараево, 2008);

    2„Идеята – без фиксирано място на пребиваване” – поетичнобелетристична книга (КНС, Сараево, 2012).

© Латинка-Златна All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздравления!
  • Много хубаво стихотворение. Лирическият човек е там рядко, но в положението, което се описва. Петната и лепкавостта не изключват случващото се извън ежедневната скука... Човек се засича сам като реактивен двигател на случването от трогването на поезията.
Random works
: ??:??