САМО ПОНЯКОГА
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
Рядко се отваря небето.
Често тичам измежду дърветата,
не знаейки какво да правя със себе си.
В откритите капани падам от скука.
Рядко летя над водата;
в преливащите води от цветни нюанси
избирам от един милион едно цвете,
над което да прекарам векове.
Само понякога,
призори, ...