3 min reading
Декември… Преспи сняг навън…
Аз помня ви, речта ви жива;
В среброто снежно, сякаш сън,
как свихте рамене свенливо.
В дантели френски и тафта,
до балдахина – цяла в мисли:
почтителните господа –
край вас, на канапета ниски.
Лакеят носи дъхав чай
и свири някой на пиано…
Печалният ви поглед, май,
се спря на мен съвсем случайно. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up