Декември… Преспи сняг навън…
Аз помня ви, речта ви жива;
В среброто снежно, сякаш сън,
как свихте рамене свенливо.
В дантели френски и тафта,
до балдахина – цяла в мисли:
почтителните господа –
край вас, на канапета ниски.
Лакеят носи дъхав чай
и свири някой на пиано…
Печалният ви поглед, май,
се спря на мен съвсем случайно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.