3 мин reading
СТАТИСТИКА
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
Нещо в мене нараства,
самата вселена ме обходи.
Сърцето ми запя:
„Тези думи са цветя в пещерата на тъгата!“
Каньонът на душите е ехо от пътуване, пътуване, което
никога няма в мъглата да изчезне.
Обгръщат ме стихове, протектори на радостта.
Чисто белите дробове дишат неподчинение.
Чистият поглед от небето пие.
Човече скъпи, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up