СЪМНЕНИЕ ЗА ВРАГ НАПРЕД
от Елизабет I, Кралица на Англия
(1533 – 1603)


Съмнение за враг напред прогонва днешната ми радост.
Предупреждение, капани да избягвам предвещава с ярост;
Така лъжа сега приижда, а гражданската вяра се оттегля.
Това не би било, когато разума владее, или пък мъдростта претегля.
Но тънки облаци от радост покриват амбициозни умове
и пада дъжд от закъсняло разкаяние от променливи ветрове.
За връх в измамната надежда изровен корен ще получат,
безплодни ще останат коварните измами  и скоро ще се видят.
Блестят очи от гордост поразени, от амбиция огромна слепи.
Достойни хора ще отворят очите им със предвидливост откриващи лъжи нелепи.
Тя дъщерята на спора, която да, тя раздора развъжда.
Не ще пожъне печалба там дето старото право все още мира поддържа.
И няма изгонени чужденци нашите пристанища да приемат;
Кралството наше подмолни секти не търпи, нека други ги поемат.
И собствения ми ръждясал меч чрез мир със острието ще раздава справедливост.
Връхчетата ще подкастри на тези търсещи такваз промяна или пък зинали за утрешната радост.





--
Оригинала:


THE DOUBT OF FUTURE FOES
by Elizabeth I, Queen of England


The doubt of future foes exiles my present joy,
And wit me warns to shun such snares as threaten mine annoy;
For falsehood now doth flow, and subjects' faith doth ebb,
Which should not be if reason ruled or wisdom weaved the web.
But clouds of joys untried do cloak aspiring minds,
Which turn to rain of late repent by changed course of winds.
The top of hope supposed the root upreared shall be,
And fruitless all their grafted guile, as shortly ye shall see.
The dazzled eyes with pride, which great ambition blinds,
Shall be unsealed by worthy wights whose foresight falsehood finds.
The daughter of debate that discord aye doth sow
Shall reap no gain where former rule still peace hath taught to know.
No foreign banished wight shall anchor in this port;
Our realm brooks not seditious sects, let them elsewhere resort.
My rusty sword through rest shall first his edge employ
To poll their tops that seek such change or gape for future joy.



--

Елизабет I (1533 – 1603) е била Кралица на Англия и Кралица на Ирландия от 1558 до смъртта си. Наричана е още Кралицата Девица, Глорияна, Кралицата на феите или Добрата Кралица Бес. Елизабет е била 5-тия и последен монарх от династията на Тюдорите. Нейното царуване е известно като Златната Ера или още Ерата на Елизабет.

Стихотворението, което съм превел е особено интересно. Предполага се, че Елизабет го е написала като предупреждения срещу враговете си и специално срещу католическата претендентка за трона Мария, Кралица на Шотландия, която тя е държала пленница от 1568 и евентуално екзекутирала през 1587. В стихотворение тя е вкарана като "дъщерята на спора". През 1569 английските католици вдигат бунт като се опитват на освободят Мария и да свалят Елизабет. Това получава името "Северен Бунт" и е потушено бързо и жестоко - "връхчетата ще подкастри на тези търсещи такваз промяна". Предполага се, че Елизибет е написала поемата преди това и затова творбата бързо се е разпространила като пророческа.



Превод
ефр. Праз