Харесва ми да докосвам твоите плещи...
Да се плъзгам, докосвайки твоята кожа...
На устните ви остави сладостта на срещите,
които чакам... всеки път... до изнемога...
Харесвам огъня в твоите очи...
и тази топлина, която с устните си дари.
Аз пазя в длани всеки миг...
притоплено кафе... което ти вари...
Аз харесвам, когато се смеят очите ти.
Как ваната ми пълниш омайно...
Как старателно пазиш мечтите ми...
Как ми казваш своите тайни...
Как нощем главата ми на гърдите си
притегляш, а сънят е измама.
Как избираме нов път за очите си,
поглеждайки на кухнята от джама...
Аз се усмихвам... отвътре... не вън
и нека зимен сняг отвън преде.
Изтъкала полог от нашия огън,
мириша на диви вишни... и на тебе...
Оригинален текст:
© Красимир Дяков All rights reserved.