Телохранител
Гарик Кричевский
Аз вече криминалното забравих,
сега съм охранител при тузар.
Със джип един квадратен съм, с него постоянно
потрябва ли прикривам при стрелба.
А шефа има банки и заводи
накъсо – як е , как щеш върти
И в офиса ни идват и типове различни
а ти от тях сега го опази.
От работа като се връщам аз
си вземам бира – две бутилки
и си припомням нашта Колима
-момчетата които виждах.
И не че аз не го търпя
Аз даже го и уважавам
Но ако бе попаднал там сред нас
За себе си не отговарям
В казиното веднъж той се забави
Петнадесет очистихме в нощта.
Изтегляхме се вече, глух изстрел се разнесе
ала да го прикрия аз успях.
Куршума някъде в гърба попаднал.
Добре, че по във ляво не е бил.
Той купи ми „Жигули” за моята проява
и собственик съм на автомобил.
Но случва се той нощем да ме праща
момичета да му намирам аз.
И скърцайки със зъби аз бързо му доставям
колекция от младички тела
Какво след туй в басейна му започва
то не е виждано и в Древен Рим
и голите девици се мятат като рибки
и заедно си смъркат кокаин.
А често искам да забравя всичко.
В ушите с тапи аз да не стърча.
И просто със момчетата нормално да си пийнем
и на китарата да подрънча
Мечтая своя работа да хвана
кога ще стане туй - не зная сам.
И само свойто тяло тогаз ще охранявам
от посегателства на дами аз.
Превод: Емил Петров - 2010г
Охранник
Гари Кричевский
Давно я позабыл блатную тему,
Охранником служу я у лоха.
И на квадратном джипе за ним всегда я еду,
И если что, прикрою от огня.
Мой шеф имеет банки и заводы,
Короче крепкий лох как ни крути.
И в офис к нам приходят различные уроды,
А ты его от них и сохрани.
--RF—
Но а когда с работы я иду,
Пивка цепляю две бутылки.
И вспоминаю нашу Колыму,
И пацанов на пересылке.
И я те то, что не терплю лоха,
Его я даже уважаю.
Но если б он попался к нам туда,
Я за себя не отвечаю.
--RF—
А как-то в казино он задержался,
Пришлось за ночь пятнашку засадить.
Когда мы выходили, глухой хлопок раздался,
Но я его успел собой накрыть.
Попала пуля мне куда-то в спину,
Сказали хорошо, что не левей.
За мужество и ловкость он мне купил машину,
И я теперь владелец «Жигулей».
--RF--
Бывает, он меня гоняет ночью,
Чтоб я ему девчонок подогрел.
И я, скрепя зубами, везу ему короче
Составы очень юных женских тел.
А дальше начинается в бассейне
Такое, что не видел Древний Рим.
И голые девицы мелькают словно тени,
И нюхается дружно кокаин.
--RF—
А как, бывает, хочется забыться,
С наушником убогим не торчать.
И просто с пацанами нормальными напиться,
И вдоволь на гитаре побренчать.
Мечтаю я свое наладить дело,
Когда получится, не знаю сам.
И буду охранять я лишь собственное тело
От посягательства распутных дам.
© Емил Петров All rights reserved.
и пред всички като жаба,
цял ден името си да крякаш
за възторг на местно блато .