Disentangling our lives -
sorting out our things
into who owned what
and what goes where,

like the separation
of our underthings
into two neat piles
from the jumble

of the cupboard
or the drawer -
would be easy
but for the child,

a little girl or a boy
who between us
floats unconceived
and dreamed of

like the egg
going slowly cold
in a nest abandoned
but still cradled in the
branches of two entangled

crackling trees.




Разплитането на двата ни живота -
разпределянето на това чие е
и онова при кого отива,

като например разделянето
на бельото ни
на две подредени купчинки
от кашата настанала

в шкафа или чекмеджето.
Би било лесно,
ако не беше детето ни -

малко момиченце или момченце,
което помежду ни
се рее незаченато
и мечтано

като последното яйце,
което бавно изстива
в гнездото изоставено,
но все още люляно в прегръдката
от сплетените клони

на две пропукващи дървета.