Дъждът е кос, вали назад.

А зад

решетката

отчетлива

на жиците с метални мисли –

перушина.

И на

железния им гръб

звезди изгряващи

нозе опират.

О, пирът

гинещ

на фенерите

царе  

с отблясък газов на корони

прави по-болнав

враждебния букет

на уличните проститутки.

И тутакси

избухва смях кълвящ,

кървящ

след острите шеги

на жълтите отровни рози,

и расне

на зигзаг   

към тъмните чертози.

През този

страх

и кряк

отрадно е да видиш

как:

и гроб на роб,

в страдание спокойно-безразлично,

и гробниците публични безлични,

в поквара и пораза,

нахвърля изтокът в една пламтяща ваза.

Утро

Угрюмый дождь скосил глаза.

А за

решеткой

четкой

железной мысли проводов —

перина.

И на

нее

встающих звезд

легко оперлись ноги.

Но ги-

­бель фонарей,

царей

в короне газа,

для глаза

сделала больней

враждующий букет бульварных проституток.

И жуток

шуток

клюющий смех —

из желтых

ядовитых роз

возрос

зигзагом.

За гам

и жуть

взглянуть

отрадно глазу:

раба

крестов

страдающе-спокойно-безразличных,

гроба

домов

публичных

восток бросал в одну пылающую вазу.