Дъждът е кос, вали назад.
А зад
решетката
отчетлива
на жиците с метални мисли –
перушина.
И на
железния им гръб
звезди изгряващи
нозе опират.
О, пирът
гинещ ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.